ИЗПОБЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпобелѐя, -ѐеш, мин. св. изпобеля̀х, прич. мин. св. деят. изпобеля̀л, -а, -о, мн. изпобелѐли, св., непрех. 1. За коса, брада и под. – ставам бял на много места или изцяло. Колко рано взе да ти се прошарва косата, вече доста изпобеля.
2. За човек – ставам с прошарена или с бяла коса; побелявам. С годините изпобелях, но няма да се боядисвам.
3. Загубвам първоначалния си цвят, избелявам много, в голяма степен. Роклята ѝ изпобеля и овехтя.