ИЗПОВА̀ЖДАМ, -аш, несв.; изповàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Вадя, изваждам много, голямо количество от нещо или всичко, всички докрай. Она [Рада] остави псетата да изповадят мръвките из гърнетата. М. Георгиев, Избр. разк., 61.
◊ Ще си изповадим (изповадахме си) очите. Разг. 1. Караме се и се бием с настървение, с ожесточение. Земат ли да се делят, като се счепкат и скарат, като се потеглят по съдилища, ще си изповадат очите. Т. Влайков, БСК II, 180. 2. В много лоши, враждебни отношения сме, караме се помежду си; враждуваме. Едно време не се поглеждаха, очите щяха да си изповадят, а сега са първи приятели.