ИЗПОВА̀ЛЯМ, -яш, несв.; изповаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Бутам, събарям, повалям мнозина или всички, много неща или всичко; изпосъбарям. Чета след чета налитали неприятелите на гърците, но секий път гърците ги изповаляли връх труповете на другарите им. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 180. Направи горолом, изповали всичко. Н. Геров, РБЯ I, 236. изповалям се, изповаля се страд.

ИЗПОВА̀ЛЯМ СЕ несв.; изповаля̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Поваляме се, падаме мнозина или всички; изпосъбаряме се. Автобусът спря внезапно и се изповалихме на пода.


Източник: Речник на българския език (онлайн)