ИЗПОВЕДА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до изповед; изповеден. Целият текст е в изповедален тон. Култ., 2012, бр. 8 [еа]. Отново ме очарова изповедалният характер на историята. ЛИК, 2008, кн. 6 [еа].
