ЍЗПОВЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е присъщ, характерен за изповед. Изповедният тон, с който е написана [книгата], привлича всички думи: най-обикновени и най-избрани, за да ни покаже наистина колко богат може да бъде българският език в ръцете на такъв недостигнат артист като Яворов. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 15. Звучно и дълбоко, то [словото на Яворов] постига своето съвършенство в тая чудна книга – „Подир сенките на облаците“. Тя е вече традиция за нашата поезия, а със своята изповедна сърдечност би могла да бъде отправна точка към бъдещето. Н. Лилиев, Съч. III, 15.
2. Който има вид, характер на изповед. „До Чикаго и назад“ – това е най-изповедната творба на писателя, това е самият Алеко. Е. Каранфилов, Б III, 126. Ботев употребява твърде разнообразни поетически видове. Той пише лирически изповедни стихотворения („Майци си“), поеми („Хайдути“, „На прощаване“). Лит. X кл, 180.