ИЗПОВЀДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до изповедник, който е на изповедник. Голяма част от техните монаси са доказали с изповеднически подвиг и много страдания верността си. ПСл, 2003, кн. 2–3, 5.
2. Който се отнася до изповядване, до изповед (в 1 знач.). Таквози доброволно убийство, което се е предприемало за спасението на душата, било два рода: мъченическо и изповедническо. ПСп, 1873, кн. 7–8, 99.
ИЗПОВЀДНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. изповеднически.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.