ИЗПОВЀДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Църк. 1. Работа, длъжност на изповедник.
2. Остар. Изповядване, проповядване на идеи. Историята е изпълнена както със светли страници на мъченичество и изповедничество, така и с тъжни страници на несъгласия и разделения. ПСл, 2003, кн. 2–3, 6.