ИЗПОГА̀РЯМ1, -яш, несв.; изпогоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпогоря̀л, -а, -о, мн. изпогорѐли, св., непрех. Изгарям1 много, в голяма степен. Настана една суша през лятото, та изпогоря всичко. Кр. Григоров, ОНУ, 36. Със смъртна тъга се връщаха вечер от полето морни, изпогорели жетвари. Елин Пелин, Съч. I, 74.
ИЗПОГА̀РЯМ2, -яш, несв.; изпогоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изгарям2 много, всичко или нещо на много места, изцяло. Над селото и навред по околията се бе застояла страшна суша, която изпогори всичко. Елин Пелин, Съч. I, 165. Председателят на кооперативното стопанство Луко Шопов ни посрещна, светнал от радост: – Кажете ни какво да правим с този сух вятър? Пречи на опрашването. Изпогори нивите. А. Каралийчев, ПД, 52–53. Ученик, който ся занимава да учи вечер на свещ по 5 часове и 25 минути всякой ден, изпогорил приготвените си свещи в 18 дни. Хр. Данов, ТПЧ, 254. Изпогори пердето с цигарата. Δ Изпогорих си пръстите с тази ютия. изпогарям се, изпогоря се страд. и възвр. Изпогорих се на капака на тенджерата.