ИЗПОГЛЀДВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изпоглѐдна, -еш, мин. св. -ах и изпоглѐдам, -аш, св., прех. Изпоглеждам. Конят му беше тъй изучен, че щом паднеше стопанът му, той се запираше и чакаше да стане; той чакаше и сега да се подигне и го изпогледваше, но Алиш беше отдавна издъхнал. Ц. Гинчев, ГК, 326. изпогледвам се, изпогледна се и изпогледам се страд. и взаим. – Аз вас на кол ще ви набия. Хората взеха да се изпогледват... – Какво гледате?... Не видите ли, че тоя огън трябва да се угаси... Ц. Гинчев, ГК, 309.