ИЗПОГНЍВАМ, -аш, несв.; изпогнѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Гния, изгнивам в голяма степен или изцяло. Мъже не можеха да правят такива островърхи купни като нейните. Някои – криви, други – целите наклонени и чакат само вятър да подухне, за да ги събори и дъждът да ги намокри до дъно; прекрасното дъхаво сено да изпогние и плесеняса. Ст. Даскалов, ЕС, 16. Картофите изпогниха в това влажно мазе. Δ Не прибраха дърветата и те изпогниха.