ИЗПОГОРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изпогоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Изпогарям1. Изпогорявам лошо всяко лято на морето. Δ Изпогоряха нивите, защото сушата е голяма.
ИЗПОГОРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изпогоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. изпогоря̀л, -а, -о, мн. изпогорѐли, св., прех. Изпогарям2. Ако ли пък гладът захване да са уголемява и ний го не възприемем някак, то той ще бъде ужасен огън, който на пъте сичко изпогорява. У, 1871, бр. 14, 217. Тая част на света, изцяло съглядвана, представлява ни ся като една разпространена пустиня, изпогорявана от слънцето. Ив. Богоров, КГ, 242. изпогорявам се, изпогоря се страд. и възвр.