ИЗПОГРЍЗВАМ, -аш, несв.; изпогризà, -ѐш, мин. св. изпогрѝзах, св., прех. Гриза, изгризвам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпоогризвам. Мишки у него [сандъка] си направили гнездо и изпогризали всички листа на хартията. Й. Груев, СП (превод), 58. Изведнъж покрай нас, по нас самите затупкаха някакви сивозеленикави животинки – десетки, стотици... Не, хиляди! – Гонете ги!... Бийте ги!... Изхвърляйте ги от гемията!... Изривайте ги във водата, ще ни затрупат, ще изпогризат всичко... Ст. Дичев, Р [еа]. изпогризвам се, изпогриза се страд.