ИЗПОГУ̀БВАМ1, -аш, несв.; изпогу̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изгубвам мнозина или всички, много неща или всичко. – Щяхме да останем без ключ. Друг нямаме, всички сме ги изпогубили... П. Вежинов, СО, 11. – Овцете си не пускам с тоя хаирсъзин. Той ще ги изпогуби по поляната. Ив. Жеглов, ХПС [еа]. изпогубвам се, изпогубя се страд.
ИЗПОГУ̀БВАМ СЕ несв.; изпогу̀бя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. 1. Изгубваме се мнозина или всички, много предмети или всичко. От приятелите, с които мисляха да поминат живот общителен, повечето ся изпогубиха. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 2–3.
2. Изгубвам се напълно, изцяло. – Сувенир... Можем да се изпогубим по широкия свят, това да ни спомня откъде сме тръгнали! Г. Мишев, ДМ [еа]. Петлето: – Ида, идаааа!... Где се изпогуби заяка? Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Децата се изпогубиха в храсталаците. Δ Книгите ми се изпогубиха.
ИЗПОГУ̀БВАМ2, -аш, несв.; изпогу̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Погубвам, убивам мнозина или всички. Те [вестготите] като разсипали градовете по тези места и изпогубили жителите им, тъй ги опустошили, щото там „оредели даже зверовете и птиците, и рибите“. М. Дринов, ППБН, 9. изпогубвам се, изпогубя се страд.