ИЗПОГУ̀БВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпогубвам1 и от изпогубвам се.
ИЗПОГУ̀БВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изпогубвам2 и от изпогубвам се.
