ИЗПОДА̀ВЯМ1, -яш, несв.; изподàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Давя, удавям във вода мнозина или всички. Една нощ се изля страховит дъжд, поройна вода напълни коритото на крайселската река, скъса железопътната линия, нахлу в селото. Изподави добитъка, отнесе плетищата, зарина в тиня градините. Н. Янков, БЗС VI [еа]. изподавям се, изподавя се страд.
ИЗПОДА̀ВЯМ СЕ несв.; изподàвя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Давим се, удавяме се мнозина или всички. На седмия или осмия ден първите от ослепелите войници преминаха Вардара при Удово. Там имаше голям дървен мост на реката, но ето на няколко места се бе откъртила оградата му, та изпопадаха доста от слепите и се изподавиха във водата. Д. Талев, Съч. ІХ [еа].
ИЗПОДА̀ВЯМ2, -яш, несв.; изподàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Душа, удушвам мнозина или всички. – Ще излезне да ни изподави. Нар. прик., БНТв Х, 251. През нощта вълкът изподави овцете в къшлата. изподавям се, изподавя се страд.
ИЗПОДА̀ВЯМ СЕ несв.; изподàвя се св., непрех. Задушавам се, задавям се много, в голяма степен. Разправям аз и смях, смях, ще се изподавим от смях. П. Незнакомов, БЧ, 24. Изподавих се от тоя лют дим и пушек, дъх не мога да си взема.