ИЗПОДЍРАМ, -аш, несв.; изподерà, -ѐш, мин. св. изподрàх, св., прех. 1. Съдирам, скъсвам много, всичко или нещо на много места, изцяло. – Изгубих пътеката, та си изподрах дрехите из храсталака... Елин Пелин, Съч. II, 45.
2. Наранявам, одирам, дера много или всичко, мнозина или всички или изцяло някого, нещо; издирам, изпоодирам. Изумените стражи едва следваха господаря си, който залиташе по плъзгавите плочи, падаше, изподираше дланите си и отново побягваше напред. А. Дончев, СВС, 743. Тръни изподраха и дрехите, и ръцете, и лицата ни. Сл. Трънски, Н, 172. изподирам се, изподера се страд., възвр. и взаим. Да скочи откъм другата страна – ще се изподере в трънето и пак няма да избяга. Т. Харманджиев, КЕД, 49. Изподраха ни се панталоните от тези чепове и гвоздеи.