ИЗПОДТЍХО нареч. Поет. Изтихо, тихо. Край синура приседнал, аз се вслушах / и чух подзета изподтихо реч: / – Отде ли сте се пръкнали при нази, / ти син Синчец и ти Слети коса? Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 143. Отстрани – / на старий поп Матей и Вела изподтихо / разправяше Младен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 127.