ИЗПОДУ̀ПЧВАМ, -аш, несв.; изподу̀пча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Надупчвам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпонадупчвам, изнадупчвам. Двадесетте топа, стрелящи съсредоточено от късо разстояние, изподупчиха и подпалиха кораба. Н. Тодоров, НК (превод) [еа]. изподупчвам се, изподупча се страд. и възвр.