ИЗПОЖЍЛВАМ, -аш, несв.; изпожѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Ужилвам мнозина, всички или някого на много места; изжилвам, изпоожилвам. Рекохме да отдъхнем и да куснем от боровинките, но комарите ни изпожилиха! Ст. Станчев, ПЯС, 52. Панчо се покатери горе [на буката], но беше сподирен от десетина сърдити пчели, които го изпожилиха. П. Здравков, НД, 134. изпожилвам се, изпожиля се страд.