ИЗПОЖУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изпожу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Ожулвам много неща или всичко, мнозина, всички или някого, нещо на много места, изцяло; изпоожулвам. Неочаквано усетих силен удар върху гърба си. В бързането да си измъкна главата, си изпожулих ушите. Г. Белев, ПЕМ, 35. И Кирил се наемна да рипне от файтона. Заора по очи, но само дланите си изпожули. Т. Харманджнев, КЕД, 23. По баричката се вървеше мъчно, на места Ленко затъваше до коленете. На едно място той нагази в гъста, висока коприва, която така го изпожули по голите крака, че сълзи му потекоха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 193. изпожулвам се, изпожуля се страд. и възвр.