ИЗПОЗАБРА̀ВЯМ, -яш, несв.; изпозабрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Забравям много неща или всичко, мнозина или всички; иззабравям. На края, преди да умре, той и имената ни беше изпозабравил, много бяхме, цял рояк, всяка година се раждаше по едно... П. Незнакомов, СП, 75. В моята бригада работеше Младен, брат на жена ми.. И жената се радваше. Покрай мене си изпозабрави роднините – ха на тоя, ха на оня строеж... вече девет години. Γ. Крумов, Т, 18. – Помъкнали сте разни партакешини, а сте изпозабравили децата си! П. Здравков, НД, 26. изпозабравям се, изпозабравя се страд.