ИЗПОЗАДЛЪЖНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпозадлъжнѐя, -ѐеш, мин. св. изпозадлъжня̀х, прич. мин. св. деят. изпозадлъжня̀л, -а, -о, мн. изпозадлъжнѐли, св., непрех. Разг. Задлъжнявам много, в голяма степен. „Мнозина запорожци изпозадлъжняха в механите на еврее и на свои толкова, дето ни един дявол сега не дава на вяра.“ Н. Бончев, ТБ (превод), 30. Изпозадлъжнях при строежа на вилата.