ИЗПОЗАДОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпозадомя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Задомявам мнозина или всички; иззадомявам, изженвам1, изпоженвам1, изпооженвам. изпозадомявам се, изпозадомя се страд.
ИЗПОЗАДОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпозадомя̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Задомяваме се мнозина или всички; иззадомявам се, изженвам се, изпоженвам се, изпооженвам се. Не иска да керти тя, че ще остани / последня от дружки си. На: / изпозадомиха се лани, по-лани – / отиват една по една. К. Христов, Избр. ст, 306.