ИЗПОЗАПА̀ЛВАМ, -аш, несв.; изпозапàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Запалвам много неща или всичко; иззапалвам. Изпозапали на всичките светии в черквата дебели свещи и на децата по улицата раздаваше пари – искаше да се отроби от бога, прошка искаше. Й. Вълчев, РЗ, 159. изпозапалвам се, изпозапаля се страд.