ИЗПОЗАСПЍВАМ, -аш, несв.; изпозаспя̀, -ѝш, мин. св. изпозаспàх, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Заспиваме мнозина или всички; иззаспивам. – Дебнеш, дордето всички изпозаспиват, хайдукът затова е хайдук, да слухти, да не спи, когато другите спят. Т. Харманджиев, Р, 177. Повечето от децата бяха изпозаспали – кое в скутите на майка си, кое на леглото, кое направо на пода... Б. Несторов, АР, 17. Изпозаспаха почти всички. Силната джибровка скоро повали и най-упоритите майстори пиячи. Д. Немиров, Б, 147. – Стоиме без работа, ще изпозаспиме – мърмореше бързо-бързо Димко и надзърташе през бойницата ту с едното, ту с другото си око. Д. Талев, И, 110. – Аз зная, че вие скоро ще изпозаспите, като напече огънят, но вардете са поне да не изгорите – каза дядо Стоян. З. Стоянов, ЗБВ I, 208.