ИЗПОЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; изпозная̀, -àеш, мин. св. изпознàх, св., прех. Диал. 1. Познавам, опознавам много неща или всичко, мнозина или всички (Н. Геров, РБЯ).
2. Опознавам някого или нещо добре, в голяма степен или изцяло. Главиха го и го оставиха. И Божко е на чуждо село, в чужда къща, при чужди хора. Ободря се Божко, повече и повече се отпуща, повече и повече се отваря. Изпознаха го, сдобива приятели. Ц. Церковски, Съч. III, 184–186. изпознавам се, изпозная се страд. и взаим. Овчаро ка се видел су побратимо, се изпознале. Нар. прик., СбНУ ІІІ, 153. С’ изпознае брат и сестра, / се грабнет, с’ целивае. Нар. пес., СбБрМ, 199.