ИЗПОИЗОСТА̀ВАМ, -аш, несв.; изпоизостàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Изоставам много, в голяма степен или изцяло. Улиците там се изпълниха с люде. Които се бояха или не искаха да се месят в тая работа, преди това още изпоизостанаха или кривваха по странични улици, или се шмугваха по отворените порти. Д. Талев, ГЧ, 193. Слабите ученици изпоизоставаха още до 7. клас и не можаха да продължат образованието си. Δ Изпоизостанах с математиката и сега не мога да наваксам.