ИЗПОИЗТРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изпоизтръ̀шкам, -аш, св., прех. Разг. Изтръшквам, натръшквам мнозина или всички; изпонатръшквам. Той изпоизтръшка повечето мъже от групата, която налетя да го бие. изпоизтръшквам се, изпоизтръшкам се страд. и взаим. Бяха надошли светилата на пехливанлъка от цялата империя. Две дузини яки мъже, все башове от разни вилаети, взаимно се бяха изпоизтръшкали. Сред победените се случиха и поостарелият Якъп, и Али Мечата лапа. Г. Манов, КД, 141.