ИЗПОИЗЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпоизя̀м, изпоизядѐш, мин. св. изпоизя̀дох, прич. мин. св. деят. изпоизя̀л, св., прех. Разг. 1. Изяждам много неща или всичко; изпояждам. – Лельо – изрече тържествено, – вие сте такава скъперница. Не желая да ходите навсякъде и да разправяте, че съм изпоизял де каквото съм намерил. О. Атанасов, МА І (превод) [еа].
2. Прояждам, повреждам с гризане, нахапване нещо на много места, в голяма степен; изпояждам. Молците изпоизядоха вълнената черга. изпоизяждам се, изпоизям се страд.