ИЗПОКА̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпокапя1 като прил. Разг. 1. Който има много капки, пръски от мазнина, ядене и под. по повърхността си. Тънката басмяна антерийка, скъсана на лактите и изпокапана отпред, издаваше отдолу непрана ленена риза. Ст. Чилингиров, ХНН, 57. Това беше една стая, простичко наредена: вляво, до прозореца – маса с мастилница и изпокапан свещник с почти догоряла свещ. М. Кремен, РЯ, 53. Ту тетрадката попива, / ту писалката е крива, / ту попивката му взели. / Затова от две недели / Пейчо пет тетрадки цели / хвърли с изподрани листи, / изпокапани, нечисти. Л. Станчев, ВД, 121.
2. Който е с много капки, пръски, петна от мазнина, ядене и под. върху дрехите. Той винаги ходи нечист и изпокапан.