ИЗПОКА̀ПВАМ1, -аш, несв.; изпокàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Изцапвам с капки, пръски от някаква течност, храна и под., изкапвам, накапвам много неща, всичко или нещо на много места; изнакапвам, изпонакапвам1. Тетрадките и учебниците си той изпокапа с мастило още в началото на учебната година. Δ И тази пола я изпокапах с доматен сок. изпокапвам се, изпокапя се страд. и възвр.
ИЗПОКА̀ПВАМ2, -аш, несв.; изпокàпя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Обикн. за листа, плод на растение – опадваме, изкапваме в голямата си част или всички; изнакапвам, изпонакапвам2. Отдавна узрели, ябълките бяха изпокапали и тъй гниеха по земята. Ст. Марков, ДБ, 411.
2. Прен. Само мн. и 3 л. ед. Силно отпадаме, изтощаваме се, отмаляваме в резултат на голяма умора, преуморяваме се мнозина или всички; капвам, изкапвам, изпонакапвам2. Докато [житото] стане на хляб, ръцете и на нас малките ни се обелваха по два-три пъти. Изпокапвахме, докато най-после хапнем залък от топла погачка. Ст. Даскалов, БП, 91. – Не ми е ясно само как ще разчистваме днес снега. Студът е страшен. Ще излязат само пет-шестима. И от тях половината ще изпокапят още в първите минути. А. Гуляшки, МТС, 295–296. По пътя мнозина от опълченците изпокапаха. Иван Халата крачеше, пееше и прибираше товарите им. П. Карапетров, ВН, 1961, бр. 2601, 4.
◊ Изпокапваме / изпокапем от смях. Разг. Смеем се много, до премаляване. Нашият помощник на регистратора е страшен комик! Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардирва несправедливата съдба. Ал. Константинов, Съч., 203. – Ще те убия-я-я-я! – извика Космонавта и всички прихнаха да се смеят. – Въобразяваш си, че те обича, но да има да вземаш! – обади се и Дунавския. И пак изпокапаха от смях. Кл. Цачев, В, 27.