ИЗПОКАТУ̀РВАМ, -аш, несв.; изпокату̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Катурвам, повалям много неща или всичко, мнозина или всички. В разтворения долап нещата разбъркани; свещници и съдове там изпокатурени. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 136. Момчетата се бореха и видях как едно от тях изпокатури на земята половината от групата. изпокатурвам се, изпокатуря се страд.