ИЗПОКÒЛВАМ, -аш, несв.; изпокòля, -иш, мин. св. изпоклàх и изпокòлих, св., прех. Разг. Коля, изколвам много или всички (хора или животни); иззаколвам, изпозаколвам. Онзи ден агата пристигна у дома. 120 гроша данък иска. Хванах се за главата. Та де що кокошки имаше, изпоклахме да го гощаваме, докато склони на осемдесет гроша. Д. Линков, ЗБ, 78. – Най-много овце имат кулаците, а те още през пролетта една част изпоклаха, другите скриха в Балкана и сега се подхилват: елате, броете... Ем. Манов, ДСР, 215. Тие изпокрадоха имането и покъщнината на селяните, изпоклаха им птиците и добитъка и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. Хр. Ботев, Съч. 1929, 334. изпоколвам се, изпоколя се страд. и взаим. Докато нашите се струпали край циганите да ги разтървават, да не би да се изпоколят помежду си, циганките и децата минали през цялото село и помели де що имало по дворовете. Й. Радичков, ББ, 138. И мигом облечените в ромейски дрехи бойци се събраха в един ъгъл на поляната. Другарите им късаха от ризите си бели ивици, та ги връзваха по вратовете им с широки възли на гърдите – да не се изпоколят в тъмното. А. Дончев, СВС, 692.