ИЗПОКРЍВАМ1, -аш, несв.; изпокрѝя, -ѝеш, мин. св. изпокрѝх, прич. мин. страд. изпокрѝт, св., прех. Разг. Крия, скривам много неща или всичко, мнозина или всички. Те бяха изпокрили оръжието си и сега стояха в гората без оръжие. Д. Талев, И, 587. Изпокриха кутиите, дамаджаната. Н. Антонов, ВОМ, 170. Селските люде бързо изпокриха без следа задигнатото жито и се прибраха по къщите си. Д. Талев, И, 28. Инвентара ще изпокрият тук-таме, де из боклуците, де из съседи, роднини и приятели. Ст. Марков, ДБ, 380. изпокривам се, изпокрия се страд.
ИЗПОКРЍВАМ СЕ несв.; изпокрѝя се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Скриваме се мнозина, много или всички. Като влязохме у стринини Канини, малките деца писнаха и се изпокриха под одъра. Де са виждали такива момчета с пера по главите, с войнишки дрехи... Кр. Григоров, ОНУ, 98. Скоро Вълковци научиха, че дружината му пораснала, че слизала в тракийските села, че дето минела, пашите и бейовете се изпокривали зад три заключени врати. Ив. Гайдаров, ДЧ, 16–17. Народът беше се изплашил и изпокрил, като видя, че се издига страшната машина, която носеше огън. Елин Пелин, ЯБЛ, 101. Като духнал един силен вятър, като завалял силен сняг, всички птички и всички гадини са изпокрили. Нар. прик., СбНУ ХХVІІ, 326.
ИЗПОКРЍВАМ2, -аш, несв.; изпокрѝя, -ѝеш, мин. св. изпокрѝх, прич. мин. страд. изпокрѝт, св., прех. Разг. Покривам нещо изцяло, много неща или всичко. А страната на пустинята, изпокритата от ситен пясък, вижда ся като влънувано море. Ив. Богоров, КГ, 252. Изникна дърво високо, / колко високо, широко, / изпокри поле широко. С. Зафиров и др., БГ, 55. Хората за кратко време издигнаха и изпокриха десетина нови къщи в това старо село. Изпокриха стените на стаите с изрезки от вестници и рисунки. изпокривам се, изпокрия се страд.