ИЗПОКЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; изпокъ̀рпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Закърпвам, изкърпвам много неща или всичко, мнозина или всички или нещо на много места; иззакърпвам, изпозакърпвам. Баба Доца бръкна в пазвата си, извади една петолевка и я сложи на бюрото: – На, синко. Държах ги за конци, трябва кими мъжете, кими децата да изпокърпим, че са се изпокъсали. Г. Караславов, Избр. съч. II, 113. изпокърпвам се, изпокърпя се страд. и възвр. Четата прекара два дни в Рожден – да се понахрани, да се постопли, да се изпокърпи и изчисти. Д. Талев, И, 620.