ИЗПОКЪ̀РТЕН, -а. -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпокъртя и от изпокъртя се като прил. Разг. Който е изкъртен много, на много места. От цялата ограда оставаше само каменната старовремска черкова, ограбена и изпокъртена вътре, и гробищата зад нея, съвсем непокътнати. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Мястото беше пусто. По средата имаше само една стара плевня с изпокъртени стени. Г. Караславов, ОХ II, 10.