ИЗПОКЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпокърша като прил. Разг. Който е счупен, окършен в голяма степен или изцяло; изпоокършен, изнакършен. Кичестите някога върби, сега с изпокършени клонища, висяха безнадеждно скръбни. Ив. Вазов, Съч. XI, 32. Врявата в ливадката между изпокършените джанки ту се усилваше, ту намаляваше. Т. Харманджиев, Р, 96. Файтонът спря пред един двор, разграден, буренясал в долния си край. Между изпокършените и засъхнали овошки стърчаха руините на опожарена къща. Ст. Даскалов, СЛ, 15.