ИЗПОКЪ̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпокъсам и от изпокъсам се като прил. Разг. 1. Който има дупки, скъсан е на много места. Тетка Бисера застана на входната врата – беше боса, с изпокъсани дрехи, с две торби през рамо. Д. Талев, И, 601. В стаята до кухнята имаше широк железен креват с разхвърлени изпокъсани одеяла. Три малки деца се боричкаха там. Г. Белев, КВА, 184. От складовете донасяха вехти, изпокъсани мундири. В. Геновска, СГ, 335. Изпокъсани листа. Изпокъсани тефтери.
2. Прен. Който е облечен с дрехи, скъсани на много места. Селени, от разни места издрани, изпокъсани, посърнали от глад и от страх, носят ся с коля болни и ранени по болниците. Ил. Блъсков, ИС, 44.