ИЗПОКЪ̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпокъсвам и от изпокъсвам се; изкъсване, изпонакъсване. Изобщо навред се забелязва най-безбожно разхвърляне, разбъркване и изпокъсване на архивни и библиотечни книжа. П. Петров, НЕД, 22.
