ИЗПОЛИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който работи на изполица. В македонските села не се живеело. Ако си яръмджия, изполичар, ще делиш полученото жито от чифлишките земи наполовина с агата. Хр. Бръзицов, НЦ, 7. Не е съгласен той да се даде земя на ония, които я работят. Защото на тристата декара на дяда Ивана само изполичари и надничари се потят. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 432. Всяка година по вършитба изполичарите на бея получаваха уж половината от родитбата. Д. Талев, И, 15.