ИЗПОЛИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до изполичар. Бяха сиромашки изполичарски села, земята беше повечето на аги и бейове. Д. Талев, И 1980 [еа]. Изполичарски труд.
ИЗПОЛИЧА̀РСКИ нареч. Като изполичар, по начин, характерен за изполичар. Работя изполичарски.