ИЗПОЛОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изполомя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Сломявам, поломявам много неща или всичко; изломявам. Каменна градушка зачатка по шосето, изполоми клоните на дърветата. А. Каралийчев, НЗ, 48. Обаче дивите кози се спираха често да пасат хубавата висока трева. А когато стигнаха до първата борова гора, чиито върхове бяха изполомени от зимните бури, те налягаха под тях да си починат. Ем. Станев, ПГВ, 119. Засвири Димо кавала / по едриненска мерия; / дочули са го две юди / във каванлъшка кория. / Че тръгват Дима да дирят / две юди, две самовили – / водите изпосъбрали, / букаци изполомили. К. Христов, СК, 76. изполомявам се, изполомя се страд.