ЍЗПОЛУ ср. Диал. Изполица, изпол1. Да дадем, мъжо, нашите повясма на ортак, а ний да вземем чужди на изполу. Π. Ρ. Славейков, БП I, 114. Яз имам цяла цялина, / сам си ли да я преора. / На изполу ли да я дам. Нар. пес., СбНУ XXV, 133.
– Друга форма: ѝзполо.