ИЗПОЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; изполъ̀жа, -еш, мин. св. изполъ̀гах, св., прех. Разг. Излъгвам мнозина или всички; изпомамвам. – Изполъгах всички колеги да дойдат веднага в училището, че инспекторът е дошъл. Ст. Даскалов, ПЯ, 125. Но „Народност“ и „Д. зора“ умряха и погребаха са в самите си идеи, а „Отечество“, ако и да не е още погребано, за кое тряба да благодари влиятелните си агенти, кои изполъгали са свят простаци, за да му съберат няколкостотин абонати. Хр. Ботев, Съч. 1929, 118. изполъгвам се, изполъжа се страд. и взаим.