ИЗПОЛЮ̀ЩВАМ, -аш, несв.; изполю̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Олющвам, излющвам много неща, всичко или нещо на много места. Картечниците изполющиха мазилката на всички сгради, където се бяха укрепили комунистите. Т. Харманжиев, КВ, 76. Изполющихме мебелите при пренасянето. изполющвам се, изполющя се страд.

ИЗПОЛЮ̀ЩВАМ СЕ несв.; изполю̀щя се св., непрех. Олющвам се, излющвам се на много места, в голяма степен. Къщите се изполющиха и изпоразвалиха. r Стената се изполющи и изпопука.


Източник: Речник на българския език (онлайн)