ИЗПОЛЮ̀ЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изполющя като прил. Разг. Който е олющен много, на много места. Стаичката беше малка, със сиви изполющени стени, с високо прозорче и с гол дъсчен нар. К. Константинов, Избр. разк., 45. Край нея [цъфналата праскова] тъжно се бе схлупила старата сиромашка плетарка с изполющени стени. Т. Харманджиев, КЕД, 30.