ИЗПОМА̀ЧКВАМ, -аш, несв.; изпомàчкам, -аш, св., прех. Разг. Измачквам много неща, всичко или нещо на много места, в голяма степен или изцяло; изнамачквам, изпонамачквам. Понякога се чуваше трясък – умираше дърво. Ала не от вятъра, а от старост. Така се случи и с моята корубеста майка. Една зима тя грохна от тежестта на снега, изпомачка дребосъка около себе си. Н. Хайтов, ШГ, 163. Дядо Мишон погледна само прасетата, поколеба се един миг, па рече: – Ще дойда, може ли, хора сме! Само че тая гад къде да я дяна! Да не изпомачкат нерезите малките! Ст. Даскалов, СЛ, 123. Чакаха и всички в селото – кога ще се реши отчуждаването на ливадите. „Защо се радват толкова тези хора?“– питаше се учуден и озлобен Юрталана. „Мерата няма да порасне кой знае колко, за няколко дни добитъкът ще изпомачка и измърси хубавото место и пак ще гладува...“ Г. Караславов, С, 144. изпомачквам се, изпомачкам се страд. и възвр. Заяко също се поусмихна и се отмести, та тури главата си върху едната торба. „Да видя сега дали ще ми купят билките, че както са се изпомачкали...“ Й. Радичков, СР, 158.