ИЗПОМЕЖДУ̀ предл. Остар. и диал. Измежду, всред. Изпомежду всичките други, които бяха с една обикновена и скромна представителност, единият беше толкова оригинален, щото не можеше да не привлече вниманието ми. М. Георгиев, Избр. разк., 173. Всяка община е длъжна, както ся старае да си избира добри и учени учители, тъй също да гледа да избира изпомежду си за в училищното настоятелство хора честни, хора родолюбци. Лет., 1871, 164. Предателите тряба да погинат, безчестните тряба да са изгонят изпомежду назе, а нерешителните тряба да са изведат „на път истински“. Л. Каравелов, Съч. IV, 158. Играчите се разделят по на чифтове, избират изпомежду си башове. СбНУ ІХ, 221.


Източник: Речник на българския език (онлайн)