ИЗПОМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; изпомѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изпоминавам се (Ст. Младенов, БТР).
ИЗПОМИНА̀ВАМ СЕ несв.; изпомѝна се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Измираме мнозина или всички. Като са дале Ерина, / а тий са изпоминали [братята ѝ]. / Като са изпоминали, / ка заран мама ходеше, / ходеше, та преливаше /.. / и всичките оплакваше. Нар. пес., СбВСт, 516.