ИЗПОМЍРАМ, -аш, несв.; изпомрà, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпомря̀л, -а, -о, мн. изпомрѐли, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Измираме, умираме мнозина или всички. – Няма да са познайме, като са срещнем с тях. Остаряхме, прегърбихме са. И нашите изпомряха и техните мрели. А. Каралийчев, ПГ, 157. Старият хаджия живееше с бабичката си в една собица до дървената стълба. Едни от децата му бяха изпомрели, други се изпоженили и сега къщата беше празна. Д. Марчевски, ДВ, 134. Синките болни легнаха, / легнаха и изпомряха. Нар. пес., СбНУ ХХІІ–ХХІІІ, 88. Па засака танка Стана / да я качат у колата, / .. / Колата ѝ е прискърцала, / .. / воловете изпукали, / изпукали, изпомрели. Нар. пес., СбНУ IV, 29.